доразчетяло

Речник на българския език

1. доразчетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразчетяло е производна форма на доразчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразчетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доразчетяло е производна форма на доразчета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).