доразрушило

Речник на българския език

1. доразрушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразрушило е производна форма на доразруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразрушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доразрушило е производна форма на доразруша (мин. деят. св. прич. ср. р.).