доразрушили

Речник на българския език

1. доразрушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доразрушили е производна форма на доразруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доразрушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доразрушили е производна форма на доразруша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).