доразрушало

Речник на българския език

1. доразрушало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразрушало е производна форма на доразруша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразрушало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доразрушало е производна форма на доразруша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).