доразплетяло

Речник на българския език

1. доразплетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразплетяло е производна форма на доразплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразплетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доразплетяло е производна форма на доразплета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).