доразплете

Речник на българския език

1. доразплете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доразплете е производна форма на доразплета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доразплете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доразплете е производна форма на доразплета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доразплете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доразплете е производна форма на доразплета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).