доразплело

Речник на българския език

1. доразплело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доразплело е производна форма на доразплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доразплело — мин. деят. св. прич. ср. р.

доразплело е производна форма на доразплета (мин. деят. св. прич. ср. р.).