доразпитаха

Речник на българския език

1. доразпитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доразпитаха е производна форма на доразпитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доразпитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

доразпитаха е производна форма на доразпитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).