доразпалила

Речник на българския език

1. доразпалила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доразпалила е производна форма на доразпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доразпалила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доразпалила е производна форма на доразпаля (мин. деят. св. прич. ж. р.).