доразпалил

Речник на българския език

1. доразпалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразпалил е производна форма на доразпаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доразпалил — мин. деят. св. прич. м. р.

доразпалил е производна форма на доразпаля (мин. деят. св. прич. м. р.).