доразкрил

Речник на българския език

1. доразкрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доразкрил е производна форма на доразкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доразкрил — мин. деят. св. прич. м. р.

доразкрил е производна форма на доразкрия (мин. деят. св. прич. м. р.).