доработило

Речник на българския език

1. доработило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доработило е производна форма на доработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доработило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доработило е производна форма на доработя (мин. деят. св. прич. ср. р.).