допяла

Речник на българския език

1. допяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допяла е производна форма на допея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

допяла е производна форма на допея (мин. деят. св. прич. ж. р.).