допържил е

Речник на българския език

1. допържил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допържил е е производна форма на допържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допържил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допържил е е производна форма на допържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).