допържило си

Речник на българския език

1. допържило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

допържило си е производна форма на допържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. допържило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

допържило си е производна форма на допържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).