допържи

Речник на българския език

1. допържи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допържи е производна форма на допържа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допържи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допържи е производна форма на допържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допържи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допържи е производна форма на допържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. допържи — повелително наклонение, ед. ч.

допържи е производна форма на допържа (повелително наклонение, ед. ч.).