допържело

Речник на българския език

1. допържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допържело е производна форма на допържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допържело е производна форма на допържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).