допържели

Речник на българския език

1. допържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

допържели е производна форма на допържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

допържели е производна форма на допържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).