допъплил е

Речник на българския език

1. допъплил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допъплил е е производна форма на допъпля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допъплил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допъплил е е производна форма на допъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).