допъплила съм

Речник на българския език

1. допъплила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

допъплила съм е производна форма на допъпля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. допъплила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

допъплила съм е производна форма на допъпля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).