допъпли

Речник на българския език

1. допъпли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допъпли е производна форма на допъпля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допъпли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допъпли е производна форма на допъпля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допъпли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допъпли е производна форма на допъпля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. допъпли — повелително наклонение, ед. ч.

допъпли е производна форма на допъпля (повелително наклонение, ед. ч.).