допъплеше

Речник на българския език

1. допъплеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

допъплеше е производна форма на допъпля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. допъплеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

допъплеше е производна форма на допъпля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).