допъплело
1.
допъплело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
допъплело
е производна форма
на допъпля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
допъплело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
допъплело
е производна форма
на допъпля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).