допълнило

Речник на българския език

1. допълнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допълнило е производна форма на допълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допълнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

допълнило е производна форма на допълня (мин. деят. св. прич. ср. р.).