допълзяло

Речник на българския език

1. допълзяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допълзяло е производна форма на допълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допълзяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допълзяло е производна форма на допълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. допълзяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

допълзяло е производна форма на допълзя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. допълзяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допълзяло е производна форма на допълзя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).