допущал е

Речник на българския език

1. допущал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допущал е е производна форма на допущам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допущал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допущал е е производна форма на допущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допущал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допущал е е производна форма на допущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).