допущало

Речник на българския език

1. допущало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допущало е производна форма на допущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допущало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допущало е производна форма на допущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. допущало — мин. деят. св. прич. ср. р.

допущало е производна форма на допущам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. допущало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допущало е производна форма на допущам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).