допушило е

Речник на българския език

1. допушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допушило е е производна форма на допуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допушило е е производна форма на допуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).