допушили

Речник на българския език

1. допушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допушили е производна форма на допуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

допушили е производна форма на допуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).