допушил

Речник на българския език

1. допушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допушил е производна форма на допуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допушил — мин. деят. св. прич. м. р.

допушил е производна форма на допуша (мин. деят. св. прич. м. р.).