допускало

Речник на българския език

1. допускало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допускало е производна форма на допускам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допускало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допускало е производна форма на допускам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. допускало — мин. деят. св. прич. ср. р.

допускало е производна форма на допускам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. допускало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допускало е производна форма на допускам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).