допряхте

Речник на българския език

1. допряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

допряхте е производна форма на допра (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. допряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

допряхте е производна форма на допра (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).