допрочетеше

Речник на българския език

1. допрочетеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

допрочетеше е производна форма на допрочета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. допрочетеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

допрочетеше е производна форма на допрочета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).