допрочел е

Речник на българския език

1. допрочел е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допрочел е е производна форма на допрочета (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допрочел е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допрочел е е производна форма на допрочета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).