допрелия

Речник на българския език

1. допрелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

допрелия е производна форма на допра (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. допрелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

допрелия е производна форма на допреда (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).