допрелите

Речник на българския език

1. допрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

допрелите е производна форма на допра (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. допрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

допрелите е производна форма на допреда (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).