допрела

Речник на българския език

1. допрела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допрела е производна форма на допреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допрела — мин. деят. св. прич. ж. р.

допрела е производна форма на допреда (мин. деят. св. прич. ж. р.).