допрел

Речник на българския език

1. допрел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допрел е производна форма на допреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допрел — мин. деят. св. прич. м. р.

допрел е производна форма на допреда (мин. деят. св. прич. м. р.).