допредяло

Речник на българския език

1. допредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допредяло е производна форма на допреда (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

допредяло е производна форма на допреда (мин. деят. несв. прич. ср. р.).