допрали

Речник на българския език

1. допрали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допрали е производна форма на допера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допрали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

допрали е производна форма на допера (мин. деят. св. прич. мн. ч.).