доправели

Речник на българския език

1. доправели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доправели е производна форма на доправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доправели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доправели е производна форма на доправя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).