доправела

Речник на българския език

1. доправела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доправела е производна форма на доправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доправела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доправела е производна форма на доправя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).