доправел

Речник на българския език

1. доправел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доправел е производна форма на доправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доправел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доправел е производна форма на доправя (мин. деят. несв. прич. м. р.).