доплетяло

Речник на българския език

1. доплетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доплетяло е производна форма на доплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доплетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доплетяло е производна форма на доплета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).