доплетели

Речник на българския език

1. доплетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доплетели е производна форма на доплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доплетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доплетели е производна форма на доплета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).