доплете

Речник на българския език

1. доплете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доплете е производна форма на доплета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доплете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доплете е производна форма на доплета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доплете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доплете е производна форма на доплета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).