доплели

Речник на българския език

1. доплели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доплели е производна форма на доплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доплели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доплели е производна форма на доплета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).