доплака

Речник на българския език

1. доплака — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доплака е производна форма на доплача (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доплака — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доплака е производна форма на доплача (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).