допишквала

Речник на българския език

1. допишквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допишквала е производна форма на допишквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. допишквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

допишквала е производна форма на допишквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. допишквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

допишквала е производна форма на допишквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. допишквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

допишквала е производна форма на допишквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).