допишкаха

Речник на българския език

1. допишкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допишкаха е производна форма на допишкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допишкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

допишкаха е производна форма на допишкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).